Ексклузивно интервю с президента на Република Казахстан Нурсултан Назарбаев пред издателство „Руски емирства“.
Уважаеми Нурсултан Абишевич, преди началото на интервюто бих искал да ви благодаря за възможността да се срещна с вас и да задам няколко въпроса.
Отговаряйки на въпроси на представители на местната преса, вие докоснахте достатъчно подробно темата за световната икономическа криза. В тази връзка бих искал да попитам до каква степен кризата е засегнала Казахстан? Какви антикризисни мерки предприема ръководството на Казахстан? Какво се прави, за да се гарантира, че негативните последици от кризата влияят възможно най-малко на портфейлите на граждани на Казахстан?
Първо, кризата засегна всички страни. Това е глобална криза и Казахстан, като част от световната икономика, не би могъл да я избегне. Преди това имаше и глобални кризи, например кризата от 30-те години. Тогава обаче Съветският съюз не засегна тази криза, преди всичко защото СССР не беше толкова интегриран в световната икономика. Днес ситуацията е съвсем различна. Напоследък многократно говоря за основната причина за настоящата криза - това е доларът, който твърди, че е световната валута. Но днес вече е ясно, че той е престанал да отговаря на изискванията на настоящето. И всичко това, защото доларът е недемократичен емитент. Това е голяма грешка, надявайки се на САЩ. Една държава печата долари, но в резултат на това всеки има проблеми. Ситуацията е недемократична, неконкурентоспособна и неконтролирана. Днес ние поемаме разходите за такава система. Казвам това, за да разбера, че е невъзможно да се справим с кризата в една държава. Нуждаем се от координирани действия от всички правителства по света. На първо място е необходима радикална реорганизация на съществуващата парична система. Да, възможно е да се създадат регионални резервни валути, както някои предлагат днес, с колективни центрове за емисии. Но това не трябва да е целта. Ако това е ограничено до, ситуацията може само да се влоши. Нуждаем се от една глобална световна валута, чрез която регионалните валути могат да работят. Може да бъде под егидата на ООН. Не можете без него. Като президент на Казахстан аз излязох с такава инициатива и вече е ясно, че идеята намери подкрепа в най-сериозните кръгове.
Що се отнася до Казахстан. Кризисните явления достигнаха до нас по-рано, отколкото в редица други страни, още през 2007 г. Това ни даде шанс да започнем да прилагаме антикризисни програми още преди кризата да придобие глобален мащаб. Още тогава стана ясно, че това, което се случва в световната банкова система, прилича на пирамида. И дори тогава, например, ние приехме закон, който отсега нататък няма да позволи да се направи същото в Казахстан.
По-нататък - някои хора ни упрекнаха, че стискаме пари и не ги харчим. Но днес, благодарение на нашите действия, Казахстан има предпазна възглавница, специален фонд. Това е Националният фонд, скарбничка, която получи излишна печалба от петрола. Мислехме за това едно от първите в постсъветското пространство, през 1992 г., и създадохме фонд през 2000 г. В Русия също има такъв фонд. И следователно ситуацията в Русия и Казахстан е по-добра днес от повечето съседи. Днес имаме източник на финансиране за проблемните сектори на икономиката. Парите бяха необходими за подкрепа на малкия и средния бизнес - те го получиха. Имаше проблеми с жилищата, с ипотека - дадоха. За селското стопанство - те дадоха. Това значително намали влиянието на отрицателните фактори. През 2009 и 2010 г. ще увеличим пенсиите и социалните помощи с 25-30 процента и ще увеличаваме държавните помощи с около 10 процента годишно.
Така че, не се съмнявам, че с общи усилия, както на международната арена, така и в рамките на Казахстан, можем да се справим с кризата, казахстанците могат да бъдат уверени в бъдещето.
Нурсултан Абишевич, вие започнахте своята трудова и политическа кариера в Темиртау, в Карагандинския металургичен комбинат. В същия завод работех 12 години. Ще задам въпрос, който ме интересува лично - тази компания ще има ли втори живот, промени ли кризата плановете на инвеститорите? И вторият въпрос - какво се случва днес с индустрията в Казахстан, какъв е общият инвестиционен климат?
От Темиртау? Сънародници, значи. Затова трябва да знаете, че в Темиртау те построиха и вече пуснаха валцова мелница. Стартирана е линия за непрекъснато леене на стомана. Това, разбира се, не е достатъчно и в момента сме постигнали споразумение, че нова металургия ще бъде изградена до старата
кал растение. Това ще увеличи производството от сегашните 5,5 милиона тона до 10 милиона тона валцувана стомана годишно. И докато инвеститорът не изоставя плановете си.
Що се отнася до индустрията като цяло, тук в Обединените арабски емирства вече говорих за това кои области вече разработваме и планираме да се развиваме по-нататък. Това трябва да бъдат производства, които ще осигурят дълбока обработка на наличните в Казахстан природни ресурси, а именно химия, нефтохимия, производство на нефтопродукти, металургия, машиностроене и производство на оборудване за транспортния, петролния и газовия и селскостопанския сектор.
Невъзможно е да изброявам всичко, ще изкажа някои от най-интересните.
Продължаваме редица големи инвестиционни проекти в нефтохимическия сектор, като например изграждането на нефтохимически комплекс в Атирау.
В Павлодар се строи втората фаза на казахстанския завод за електролиза за производство на алуминий. Планирано е да се произвеждат до 600 хиляди тона алуминий годишно.
Имаме големи планове за добив и преработка на фосфорна руда. Казахстан има собствени доказани запаси от тази суровина и сега сме в процес на преговори за тяхното разработване и изграждане на съоръжения за по-нататъшна преработка с цел получаване на торове за селско стопанство, включително за износ.
Разбирайки, че изпълнението на тези проекти може да доведе до недостиг на електроенергия, ние предприемаме стъпки в тази посока, за да не се създават проблеми в бъдеще.
За да се покрие недостигът на електроенергия в южната част на Казахстан, се планира изграждането на топлоелектрическа централа в Балхаш с общ капацитет 2640 мегавата - 660 мегавата за всеки от четирите енергоблока. Прогнозната стойност на проекта е 4,5 милиарда щатски долара, част от които ще бъдат отпуснати от националния фонд за благосъстояние, а някои ще бъдат покрити от чуждестранен инвеститор, както и чрез привличане на заеми и заеми.
Предвижда се изграждането на третия енергоблок на ТЕЦ "Екибастуз". Това ще увеличи капацитета на станцията до 1520 мегавата. Предвижда се привличане на финансиране чрез Европейската банка за възстановяване и развитие, както и чрез Евразийската банка за развитие.
Освен това строителството на водноелектрическата централа в Мойнак с мощност 300 мегавата на река Харим в региона на Алмати е в разгара си.
Бих искал да обърна внимание на началото на реализирането на най-големия инфраструктурен проект - магистралата „Западен Китай - Западна Европа“, 2700 от които 8 400 километра ще преминат през Казахстан. Цената на проекта е 7,5 милиарда щатски долара. За участие в този проект планираме да привлечем Азиатската банка за развитие и Европейската банка за възстановяване и развитие, както и редица големи финансови институции, по-специално Ислямска банка за развитие.
Естествено, много внимание се обръща на областта на енергийните ресурси. Например се планира да се активизират усилията за изпълнение на проекта на газопровода Каспий, 1200 километра от който ще премине през Казахстан. Преговорите по газопровод до Китай приключиха.
Не забравяйте за селското стопанство. Днес не ни е достатъчно, че Казахстан е сред първите по износ на брашно и зърно например. Това е добре, но не е достатъчно. Полагаме усилия да създадем собствена база за обработка в Казахстан - модерни комплекси за угояване и растения за консервиране на зеленчуци. Планираме да изпратим това зърно, което поради лошото си качество не би могло да се използва по предназначение, в специални заводи за производство на етанол. Това ще бъде иновация в нашата енергийна програма. Друг от нашите активи е силиций. Казахстан има огромни запаси от тази суровина, която се използва за производството на метал и полиметален силиций, който от своя страна се използва за производството на слънчеви панели. Така че, в допълнение към традиционните за Казахстан индустрии, ние разработваме и други области, предимно интензивни на знанието. Предвижда се в Казахстан да се създадат специални технологични паркове, в които да работят компании от областта на информацията и високите технологии.
Така че, както виждате, никой не забрави за индустрията заради кризата, Казахстан уверено върви напред, включително и по отношение на реализирането на своя инвестиционен потенциал.
Издателство „Руски емирства“ изказва искрената си благодарност на Аскар Мусинов, извънреден и пълномощен посланик на Република Казахстан в Обединените арабски емирства, както и на целия персонал на посолството за съдействие при организиране на интервюто
