ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ЕДИН ОТ НАЙ-НАЙ-ФАМУСНИТЕ СУШНИ ДУБАЙНИ МАХА ГАРГАШ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВАРТИЯ ОТ ВЕКАТА СЕ НАПРАВИХТЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА КАМЕРАТА CINEMA, ИЗСЛЕДВАНЕ НА КУЛТУРАТА НА ХОРАТА В РАЗЛИЧНИ КЪРНОВЕ НА СВЕТА. НИКОГА за няколко ГОДИНИ ПРЕДПРИЯТИЯТА РЕШИХА ДА ПРЕДАВАТ СЪБИРАНИТЕ ПЛОТИ НА ПАПЕРА И РАЗПРЕДЕЛЕНИ ТЕ ВЪВ ФОРМАТА НА НОВОСТИТЕ ЗА ЖИВОТА НА ЕМИРАТИТЕ им. ЗА ТВОРЧЕСКИЯ ПРОЦЕС, ЕВОЛЮЦИЯТА НА ВАЛИДНОСТ И НЕОБХОДИМОСТ ЗА ДА ИЗВЪРШВАТ ИСТИНАТА НА НОВЕЛИСТАТА, ПОКАЗАНА В ИНТЕРВЮ НА "РУСКИТЕ ЕМИРАТИ".
Мадам Мах, защо след толкова години сменихте филмовата си камера на химикалка и хартия?
Маха Гаргаш: Както знаете, много от моите програми бяха посветени на културата и миналото на нашия регион. Повече от половин век натрупах много интересни истории, които трябваше да споделя със света. Но, за съжаление, телевизионният формат не позволи да навлизам твърде подробно в детайли. Нужна беше друга форма.
Второ, разбрах, че обратната страна на скока на Емирствата в бъдещето е забравата на традициите - днешните деца не знаят историята на своята страна, произхода им, дори забравят езика си. Имах страхотна възможност, както се казва, да убия две птици с един камък - да поставя на увлекателен сюжет в интересна форма и да го разкажа на всички. Тази форма е избрана роман ...
Вие обаче пишете на английски и често казвате, че сте адресирали романите си до западняците ...
Маха Гаргаш: Това е възможност, от една страна, да се харесаме на по-широка публика, а от друга, да представим културата си на западняците, които живеят близо до нас в Дубай, но не знаят почти нищо за нас. Бих казал, че адаптирах сюжета за англоезична публика, за да не се затънат в национални характеристики и да се чувстват по-комфортно.
Главният герой от първия ви роман Геко е младото момиче Нура от малко краймориешко село със съдба, типична за нейното поколение. Днес животът се промени. И как се е променила съдбата на арабска жена?
Маха Гаргаш: На първо място, универсалната съдба на една арабска жена не съществува - всяка страна налага свои собствени характеристики на живота си. Например, ако говорим за страните от Персийския залив, жените тук никога не са били подтиснати, а напротив, винаги са водели активен начин на живот и са играли важна роля - както в къщата, така и в семейството. И днес пред нас са отворени всички врати - владетелите насърчават жените да се развиват и да растат.
От какви истории и герои се нуждае съвременната литература днес, от ваша гледна точка?
Маха Гаргаш: Добри истории, които сами ще се разгърнат в интересни епизоди ...
Искаш да кажеш, че не контролираш героите си?
Маха Гаргаш: Това не е възможно. Моите герои живеят живота си и се подчиняват на законите на живота. Ако се намеся в техния живот и започнем да симпатизирам на един повече от другия, ще загубя чувството си за обективност.
Разчитате ли на чувството за справедливост, когато работите върху книга?
Маха Гаргаш: Разбира се, справедливостта е голяма мотивация за читателя. Но в романите трябва да има универсални понятия - любов, приятелство, ревност, законите за оцеляване. Характерно за цялото човечество, не ограничено от спецификата на нашия регион. Просто им давам локален щрих.
Между другото, във вашите романи има романтични любовни истории, за които все още не е обичайно да се говори на глас ...
Маха Гаргаш: Любовта е много важна в живота, във всичките му аспекти. Или се научиш да го контролираш, или ще те подлуди. Но, разбира се, ще загубите много, ако живеете живот без любов.
Вторият роман „Това, другото аз“ е посветен на семейството на „нещастните по свой начин“ Емират. Действието се развива в Дубай в средата на 90-те. Ако пишете романи за износ, защо не сте описали примерно семейство?
Маха Гаргаш: Никой не се интересува от четене на перфектни истории - читателят се нуждае от конфликт, специални герои и преплетени сюжетни линии. Това е причината ...
Вторият роман е значително по-тежък от първия ...
Маха Гаргаш: И той получи много по-противоречиви отзиви от читателите ... Героите са по-сложни и макар социалната рамка да е станала много по-слаба, героите все още се борят с обстоятелствата.
Ами третият ви роман?
Маха Гаргаш: Той все още е на етап избор на идеи. Не мога да седна и да започна да пиша, докато не видя историята от началото до края, не чувствам конфликт. Да бъдеш страстен към една история не е достатъчно - трябва да видиш бъдещето и да си сигурен, че книгата ти е прочетена докрай.
Кой е любимият ти етап на работа върху книга?
Маха Гаргаш: Редактиране на ръкопис Когато романът е готов, а вие разсъждавате само върху козметичните промени. И, разбира се, изборът на корицата - тогава има усещане, че вече държите в ръцете си собствената си книга.
Как виждате щастливия край на емиратския роман?
Маха Гаргаш: Винаги трябва да има надежда за най-доброто.
Интервю на Наталия Ремър
