С ДИРЕКТОРА НА МЛАДИТЕ ЕМИРАТИ Маджид Ал Ансари, който взриви арабския оператор с дебютния си трилър ZINZANA ("KLEET"), ние само казахме, че ще бъде много любезно.
На първо място, кои филми са повлияли най-вече на вашия кинематографичен вкус?
Маджид: Разбира се, Тарантино филми, с техните луди герои и красиви диалози. Филми Баз Лурман, който режисира Ромео и Жулиета и Мулен Руж, Алфред Хичкок и Мартин Скорсезе. Аз съм голям почитател на азиатските филми, на първо място, на корейския "Chang-Wook Park" на Wong Kar-Wai от Хонконг, японски и на всички филми, където можете да черпите вдъхновение. В крайна сметка киното е една безкрайна история.
От колко време сте влюбени в киното?
Маджид: Още от детството. Като тийнейджър карах видеокасети с куфари от Кувейт, след това гледах филми на NBC един по един, така че не е изненадващо, че това се превърна в моя професия. През 2008 г. се присъединих към Image Nation, един от водещите създатели на филми в арабския свят, където търсех и подбирах сценарии. Ето как попаднах на сценария Zinzana - намерих го в уебсайта на Черния списък.
Какво ви привлече в героите в този сценарий?
Маджид: Първо, самата история, нейният сюжет. Разбира се, вътрешният конфликт на героите. Основната идея, тоест зависимостта на героя - в случая от алкохола. И луди герои - всичко, което обичам. Хареса ми и напрежението, защото във филма всички герои са противоположни един на друг. Бях заинтригуван.
Според сюжета на филма главният герой на име Талал е държан в килията от полицай Дабан. Първият, за да спаси семейството си, е принуден да изпълни всички капризи на луд надзирател.
Филмът изглежда като трилър, но ако се вгледате внимателно, това е психологическа драма с елементи на водевил. Съгласен ли сте?
Маджид: Да, можете да го кажете. Става въпрос за борба с демон. И борбата тук е ключовата дума. Талал се бори с изкушението, иска да се промени в името на семейството си.
Събития се случват в Емирствата?
Маджид: Първоначално трябваше да е така: в края на краищата в Емирствата през 80-те имаше много палестински и кувейтски полицаи. Но когато започнахме да цензурираме, ни намекнаха, че не трябва да се споменава Емирствата. Затова събитията се провеждат "някъде в Арабия ..."
Строга цензура на киното на Emirate?
Маджид: Държавата, разбира се, помага за развитието на емиратното кино - например филмът Зинзана е финансиран от правителството. Но има редица теми, по които нашето консервативно общество все още не е готово да говори на глас. Ние не ги пипаме. Не виждам смисъл да се „бориш със системата“ - много по-правилно е да се движиш напред с малки стъпки и да отвориш внимателно нова.
Какъв е вашият личен, арабски принос за световното кино?
Маджид: Направете добър филм. И да помогне на пазара да расте. Филми като Зинзана пренасят по-младото поколение във филмите. И днес благодарение на мрежата Neflix може да се гледа навсякъде по света, на двадесет различни езика. Искам арабските филми да се гледат три, четири, пет пъти по-често от чуждестранните.
Какво е необходимо за това?
Маджид: Добър сценарий. Имайки го в ръцете си, можете да правите каквото искате.
Арабите имат ли специални истории и теми, интересуващи целия свят?
Маджид: Тук, в Емирствата, не можем да говорим за война и политическа драма - ние все още сме извън тези процеси. Но можем да правим комедии за нашия живот или исторически филми за минали събития.
Има ли конкретни знаци?
Маджид: Няма разлика между нас и останалото човечество. Същите мъже, същите жени. Ние имаме свои собствени характеристики, но от гледна точка на глобалните вътрешни конфликти, ние сме универсални.
Кой от арабските режисьори се е отличил днес? Има ли достойни справки според вас?
Маджид: Бих откроил драмата „Теб“ Преса Абу Новар, саудитският филм „Ваджа“ от Наифа Ал Мансур, „Омар“ и „Идол“ на палестинеца Хани Абу Асад. И от емирството, разбира се, „Градът на живота“ Али Мустафа. Обичайно е руснаците да преразглеждат много от едни и същи филми, които чужденците намират за странни.
Арабският свят има ли подобни традиции?
Маджид: Киното е ново явление за нас. Ние се опитваме само да изградим тази индустрия. Докато няма традиции, но, надявам се, след двадесет години те ще се появят.
Интервю на Наталия Ремър
