Текст и снимка: Владислав Озеров ГОДИНА НАЗАД, ЩЕ УСПЕШНО УВРЕЖДЕНИ ВСИЧКИ КЪРНОВЕ НА АРАВСКИТЕ ЕМИРАТИ И ОМАН, СЛЕД КОЙТО ИМАМЕ НЕОБХОДИМО ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ИЗПЪЛНЕМ ПЪТУВАНЕ КЪМ ДЪЛГОТО КРАЙСТВО НА Пясъци и Йорга. За да изпълним плана, трябваше да прекосим пустините на Саудитска Арабия. ДРУГО, ЗА ВСИЧКИ В ПОРЪЧКА.
Подготовката за пътуването започна с подготовката на необходимите документи: в Емирствата платихме за две транзитни визи, необходими за преминаване на границата със Саудитска Арабия (на стойност 150 дирхама или по 41 долара за всеки), както и за билет за автомобил Carne de Passage (800 дирхама или 219 щатски долара, от които 500 дирхама (137 щатски долара) могат да бъдат получени обратно след завръщането в страната).
Според плана те трябваше да заминат на 16 август. И това се случи, обаче, след малко затруднение в получаването на транзитни визи за Саудитска Арабия, причинено от голям поток от поклонници до Мека (пътуването ни съвпадна със светия месец Рамадан). Вечерта (около 18.00) обаче все пак успяхме безопасно да напуснем Дубай и да се отправим към границата със Саудитска Арабия (около 500 км), която наближихме по-близо до полунощ.
На контролния пункт няма опашки - както от страната на ОАЕ, така и от страната на съседната държава. Бяхме помолени да отворим багажника и проверихме колата за превоз на наркотици, алкохол и други забранени неща. След проверка платихме застрахователна такса от 70 дирхама (19 щатски долара) за период от 7 дни.
След като преминахме границата, бяхме изправени пред въпроса за обмяна на валута - емирски дирхами в саудитски риали. Обърнахме се към митничаря, който с радост ни съобщи, че брат му говори руски и ще се радва да ни каже по телефона кой път е по-добре да следваме.
След като изслушахме всички съвети, митническият служител ни помогна да обменяме пари по обменния курс един към един и да платим за нанасяне на защитен слой върху колата, предназначен за справяне с пясъчни бури. Както се оказа, защитното покритие се нанася много просто: с инструмент като Fairy, бронята и предните крила на колата са покрити - технологията, честно казано, е проста.
Всички разговори и дела в митниците ни отнеха около 1,5 часа, след което продължихме. Трябва да кажа, че прекосихме Арабската пустиня за 18 часа и изминахме 1800 км. Самият аз карах колата, защото жените, както знаете, това занимание в Саудитска Арабия е приписано като забранено. Пътят, който върви по границата с Катар, Кувейт, Ирак и Бахрейн, минава през пустинята, така че се страхувахме, че камила може да изскочи по всяко време: казват, че в този регион са често срещани произшествия с животни.
Не може да се отбележи един приятен момент: ниската цена на бензина за петролна страна. В резултат на това, изминал толкова голямо разстояние, разбрахме, че изразходваме много повече вода, отколкото гориво, разходът на който възлиза на 80 литра (50 риала или 14 щатски долара).
На граничния пункт с Йордания нямаше проблеми, но формалностите трябваше да бъдат уредени отново на входа: за начало трябваше да платите такса за виза (30 щатски долара), пропуск и застраховка за кола за седмица (32 щатски долара). Тъй като тук те също приемаха само националната валута, а именно йорданския динар, трябваше постоянно да тичам до обменния пункт (1 щатски долар = 0,7 динара). Бях приятно изненадан от появата на границата на безмитния магазин Duty Free, който продава алкохол.
Вечерта на втория ден от нашето пътуване стигнахме до Аман, столицата на Йордания. По пътя си срещнахме много военни бази, но просто нямаше групи от цивилни превозни средства. Карайки по столичните улици, срещнахме голям брой местни жители и планински боклук, след което отидохме да търсим хотел на брега на Мъртво море. Един ден на пътя се почувства и първоначално се появи идеята да постави палатка точно на морския бряг. Но с появата на предупредителни сигнали за приближаването на палестинската граница и опасната зона, тя отпадна сама.
След като преспахме и се изкъпахме в Мъртво море, още на следващата сутрин отидохме на планината Нево, където според легендата е погребан пророк Мойсей, който обедини израелските племена в един-единствен народ. Тоест ние, като известния основател на юдаизма, се приближихме много до обещаните земи ... Въпреки това горската църква, за съжаление, беше затворена за реставрация и не успяхме да я посетим.
Малко разочаровани се отправихме към известния град Петра, известната столица на Набатейското царство. Между другото, съществува теория, според която набатаеите започват да населят съвременната територия на Обединените арабски емирства преди 4 хиляди години, така че е напълно възможно съвременните емирства да са техни далечни потомци.
Петра, както знаете, е не само каменен град, но и голям туристически център, където нашите чакаха топла вечеря и меко легло. За да бъдем един от първите туристи в древния град, станахме в шест сутринта (входната такса е 75 долара). След три или четири часа е напълно възможно да видите забележителностите, след което започвате да изпадате от жегата. Най-слабите пътешественици са поканени обратно на камили, магарета и коне.
След като посетихме Петра, се отправихме към Акаба, която по едно време беше турски аванпост на Червено море, завладян през 1971 г. от бедуинските войски под командването на Лоурънс от Арабия. Днес този малък град привлича голям брой туристи, тук са изградени различни хотели от различни класове. Ако карате към границата със Саудитска Арабия, можете да се настаните в палатков лагер на плажа.
На 20 август, на петия ден от нашето пътуване, тръгнахме по познат маршрут през пустинята на Саудитска Арабия. Този път не беше възможно да се стигне до Египет: намесиха се военни операции. Така че ще търси нови безопасни маршрути и държави. За нови открития!
