МОЖЕ ДА БЪДЕТЕ ЛЮБИМ, ИЛИ МРАЗИ, СЛУШАЙТЕ НА ПЕСНИТЕ СИ ИЛИ С ПЪРВИ ХОРДИ ИЗМЕНЕТЕ КАНАЛА. НО ФАКТИ ГОВОРЕТЕ ЗА ВАС: ЗА ДНЕС СТАС МИХАЙЛОВ Е НАЙ-НАСОЧНИЯТ ПЕЧЕЛ НА РУСКАТА ВАРИЕТИЯ. Отскоро той стана гост на проекта „Руски сезони“, като вече е изнасял концерти в емирства два пъти.
В Москва традиционно давате концерти в Кремълския дворец, тук, на концерт в Bourge Al Arab, съвсем различна атмосфера и различна публика. Това ви притеснява?
Стас Михайлов: Сцената е място „донор“, така че трябва да отидете на всеки етап с позицията „дайте, не вземайте“. Това е основната задача на художника. В Bourge Al Arab просто не пеех по-сериозни и по-дълбоки песни. Те не бяха на мястото си. Беше празник, в навечерието на Коледа хората искаха празнична атмосфера. Хората чакат концерт в Кремъл през цялата година, приготвят се, искат да чуят нов репертоар. И тук хората са на почивка, може би някой случайно разбра за концерта на Михайлов и реши да дойде. Публиката, между другото, беше много приветлива.
Вие казахте следната фраза на концерта: „Искам всички да намерят средно място в живота. Но засега това чувство не ми е познато“.
Стас Михайлов: Каква е средната позиция? Можете да го наречете състояние на хармония, което всички ние търсим. Някои го намират в напреднала възраст, докато на други изобщо не им е дадено да го намерят. Хармонията е онази средна позиция, когато сте доволни от това, което имате. Удобно ви е и нищо не се разкъсва във вас. Може би по-мъдри хора постигат това, но засега това чувство не ми е познато. С появата на хармония много излишни страсти веднага изчезват, поради което исках това състояние за всички хора. Още нещо ми е непознато - не ми харесва, правейки нещо, да седя и да почиваме на лаврите си.
Обичам да вървя напред. Без това никога не бих избягал от Сочи, оставайки там като "звезда на местните водни помпи". Всички ми казаха: остани тук, пей, ще станеш страхотен. Ако ги бях слушал тогава, нямаше да съм тук. В същото време израснах на улицата и все още мразя концепцията за „звезда“. Просто живея така и трябва да се съобразявам с някои закони на шоубизнеса, но каква звезда съм? Всички сме хора. Просто имам една работа, вие имате друга.
Хората сами измислят този ореол и свръх, но артистът е слуга на сцената. За мен много по-добър пример са хората, които са живели и изгорени на сцената, оставяйки нещо зад себе си. Сега, ако оставя нещо подобно, тогава не е напразно. А звездата е какво? В пера, в корони? Това не е мое. По-добре е да направите нещо и да оставите хората да го оценят по-късно. За съжаление обикновено се оценяваме по-късно. Ако по време на живота - слава Богу.
Мислите ли, че във вашите песни има нещо, което харесват толкова много хора?
Стас Михайлов: Да, там животът е прост. Всичко, което пея, преживях. Пея, че знам как се чувствам. Не измислям нищо. В крайна сметка състоянието ми на търсене беше много дълго, повече от 20 години, през които никой не се нуждаеше от мен. Без значение какво направих, независимо къде съм почукал, вратите нямаше да се откачат. И едва на четиридесетгодишна възраст признанието дойде при мен.
Затова приказките, че Михайлов се появи от нищото, не са така. Някой иска да повярва в това - в някакви тайни покровители, в лесната съдба, в богатството и лукса, които внезапно паднаха на човек. Те биха били поставени в онези условия на живот, които преживях, едва ли някой би могъл да ги премине и едва ли щях да ги подмина втори път, знаейки колко дълъг ще бъде пътят. Но това означава, че беше необходимо. Ако човек след 20 години не е готов за нещо, тогава има причини за това. Затова винаги на моите концерти желая държавата да се нуждае. Щом почувствам, че не ми трябва, ще напусна. Ще си тръгна веднага. Най-неприемливото чувство за един художник е да се чувства ненужно. Не желая врага. И винаги моля Бога за сила. Силата да пишете, да живеете, да създавате и да сте нужни.
Имате красива съпруга, шест деца, навсякъде сте посрещнати с топлина и любов. Разбрахте ли тайната на успеха?
Стас Михайлов: Няма тайна. Просто трябва да се наслаждавате на всеки ден и с годините разбирате това все повече и повече. В младостта някои дни летят напразно, но какъв грях да скрия - всичко се случи. Наскоро прочетох интересни факти - ние спим от 10 години, 10 години безсъзнателен живот - училище, институт и т.н., а в най-добрия случай 25-27 години се дават на човек със съзнателен живот. Това е, ако той живее до 70 години. Само на 25-27 години! Ето защо сега искам да оценявам всеки ден и виждам радостта на близките, децата, да са необходими за работа, да създават и правят нещо ново. Няма нужда да правите нещо глобално и гениално. Винаги говоря на концертите си - не търсете принцове и звезди, не се стремете да се ожените за тях. Погледнете тези, които са наблизо, може би отдавна има хора наоколо, които ще ви доставят щастие. Всичко вече е присъщо на този живот, просто трябва да погледнете!
Е, може би не всички хора могат да разберат това ...
Стас Михайлов: Не, хората живеят, те знаят как да живеят. Бог ми даде повече хора, които мислят за мен, отколкото за фанатици. В Русия най-мислещите, силни и притеснени хора. Тези, които плачат, изпитват емоции, които може да не показват това, но в сърцата си са много симпатични. Има много такива хора и вероятно поради тях живее Русия. Докато в него се молят, мислят, мислят, хората не се превръщат в стадо. Русия е силна страна. Светът би ни смазал дълго време, ако знаеше какво да прави с нас. Но ние сме загадка за много нации.
Когато Елена Образцова почина, вие написахте в профила си в Instagram, че друга страница от живота се е затворила. "Всички сме крайни, машината на времето не щади никого. Целият ни живот е пътят към вечността. За Бога." Често ли мислите за това сами?
Стас Михайлов: Винаги трябва да мислите за това. Ние грешим, ние сме слаби хора и аз не съм изключение, защото съм подвластен на много страсти и съм в свят, в който трябва постоянно да се справяте с изкушенията.
Имате ли вярвания, които ви помагат да преминете през живота?
Стас Михайлов: Аз съм православен човек, това е положението на моя живот и семейството ми. Децата ми участват веднъж седмично, опитвам се, когато е възможно, да правя това 4 пъти в годината. И това не е външна среда - аз живея така. Е, не можем просто да ядем, да спим и да се размножаваме Трябва да направим нещо! Всеки има своя съдба, собствен път към небето. И не се срамувам да говоря за това. Ако на небето няма нищо, тогава има ли смисъл поне в някакъв вид морал? Какво тогава ни спира? Яжте, пийте, както за последен път! Не можеш да живееш така. Много хора казват, че, казват, Михайлов печели милиони, но забранено ли е да получаваме пари за работата си? Това е моята работа. И сега му се плаща така. Имаше моменти, когато пеех безплатно, бях измамен много пъти, не плащах пари за концерти, но дойде време, когато това е единственото, което печеля. Не ме е срам. Не влизам в джоба на никого. Дай Боже, че по този начин трябваше да правя пари в продължение на много, много години. Това е честна работа. Няма нищо по-хубаво от това да си необходим и полезен и когато ти се плаща за това. Интересна работа. Въпреки че не, това не е работа, това е животът. Какво четете в момента? Стас Михайлов: Сега чета само духовна литература. Имаше момент, в който прочетох много класика и научна фантастика. Но тогава разбрах, че потъвам в живота на някой друг и не открих нищо ново за себе си. С навлизането на духовната литература в живота си открих друг свят, напълно нов и непознат, който светите отци ни напуснаха. Не е необходимо да четете такива книги, а ги предавайте през себе си в съответствие с вашия живот. И ги прилагайте, на живо, опитайте се да анализирате. Мнозина се страхуват да вземат тези книги в свои ръце. Знаеш ли защо? Защото, след като прочетете такава книга, тогава трябва да промените живота си, но те се плашат. Те искат да живеят както преди. Първата духовна книга, която прочетох, е „Ученията на Аба Дорофеев.“ Книгата на Игнатий Брянчанинов „Животът след смъртта“ също е много интересна. Сега, ако го прочетете, тогава ще ви върви толкова силно на главата, че ще е страшно за седмица или две. Тогава ще премине, но ще трябва да се вземе решение. Или се преструваш, че не си чел нищо, или трябва да промениш нещо в себе си. Много фин момент. Тук не бих дал на никого съвет.
Но в живота си, ако не бях чул Бог и той нямаше да отвори вратата, нямаше да бъда нито изпълнител, нито човек. Казвам ви това със сигурност. Много от връстниците ми няма. Животът, който водихме през 90-те години, размени много, счупи се, сечеше като воденичен камък. Не всички оцеляха и вероятно не бих направил изключение, ако Бог не ме подкрепи. Невероятни думи - „Без мен никой не идва при мен“. Можете да отидете при Бога през целия си живот. И можеш да се преструваш през целия си живот, че някак го чуваме, но да продължиш да живееш като всички останали. В крайна сметка, най-удобният израз: "Аз живея като всички останали. И не правя нищо лошо."
Във вашия репертоар, освен романтични песни, има и много патриотични. Какво е мнението ти за случващото се в Русия сега?
Стас Михайлов: Сега страната е в много трудно положение. И ако не за настоящия ни президент, просто си представете за момент какво би се случило? За него е много трудно да взема решения, когато натискът идва от цял свят. Когато останеш сам и ти като лидер на страната трябва да вземаш глобални решения, това е невероятно трудно. Наскоро говорих с един мъдър баща и попитах: какво се случва с нас сега? И той ми каза: "Мислите ли, че Бог не вижда тази ситуация? Мислите ли, че той не би могъл да даде пари на Русия? Значи, това не е полезно за Русия и за хората сега." Но вярвам, че Русия е силна сила. Много от тях все пак ще дойдат при нея - надявам се, през живота ни. Това е нашата страна с вас и само един човек не може да направи всичко. Всеки трябва да направи нещо, да даде своя принос. Трябва да започнете със себе си.
